Акция памет 5

http://bit.ly/1SwZt4q

Всички са чували за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, но не всички са запознати със значението на тази чета, за българската история. четата минава Дунава през ноща на 6 срещу 7 юли. За помалко от седмица четата прекосява Дунавската равнина, изминавайки около 100 километра, при това от началото още неотстъпно преследвана и принудена да води четири тежки сражения, при едно от които е пленен и Стефан Караджа. Може да се каже че последната битка на четата е на 18 юли в местността Бузлуджа, където е убит и войводата Хаджи Димитър. Убитите четници са погребани на 20 юли, на която дата всяка година има чествания,

 Това е първата чета с истински военни командири ( с военно образование) преминала на Българска територия, водеща модерен за времето си начин на бой с противника, включително и окопаване, трябва да се знае че военните командири са отделно от войводите, в тази чета военни командири са Иван Попхристов – Ванката и Еремия Българов. Преди да достигне Балкана, четата води четири люти битки в които нанася тежки загуби на противника, за да бъде ликвидирана са изпратени редовни войски, включително и с кораб от Цариград, което показва паниката обхванала султанското правителство. Ето какво пише за четата Бачо Киро очевидец на събитията: “Тези български юнаци, които бяха на чет повече от 120 души, показаха чудеса от юначество, на четири места се биха юнашки с турците и все ги победиха и много турски и черкезки майки разплакаха. Самите турци казваха, че имало от тях убити и ранени в тези четири битки около 1200 души. Тези наши народни поборници показаха се достойни Крумовци и Асеновци. Техните духове ще бъдат в небесните жилища спокойни, защото на милата си майка България те са били синове достойни . . .”

Клетва:

Аз пред Бога и пред народа в името на нашето драгоценно Отечество заклевам се какво, че залагам и прежалвам живота си за борба с неприятелите на народа си и до последното издъхвание ще бъда верен на тоя подвиг; няма да се подлъжа и подкупя за никакво имане; щото да работя срещу народа си, или за полза на другите, или за лична и користна полза; приемам всичките длъжности, които ми се четоха в закона. Ако не остана верен на тази клетва, Бог да ме порази изясно и юнаците да ме съдят и накажат според закона.