В навечерието на годишнината от Илинденско-Преображенското
Дамян Йованов Груев, наричан Даме Груев е български революционер, деец на българското национално-освободителното движение в Македония и Одринско, един от основателите и идеолозите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.Наричан и “Волята на организацията”.
Роден е през 1871 г. в село Смилево, Битолско. Средното си образование получава в Солунската българска мъжка гимназия а по-късно учи във Великата школа в Белград, както и история във Висшето училище в София (днес Софийски университет). Като студент прави първите си опити да създаде революционна организация за освобождение на Македония. Както пише в спомените си, в опитите си за създаване на подобна организация заедно със съмишлениците си са следвали примера на българските революционни организации от 60-те и 70-те години на 19 век.
През 1891 година е изключен от Висшето училище като заподозрян в убийството на министър Христо Белчев. Впоследствие обвиненията ще се окажат безпочвени. Установява се в различни места в Македония – Битоля, Смилево и Прилеп, където учителства и прави опити за създаване на освободителна организация. В своите спомени Даме Груев отбелязва, че една от причините за опитите му за създаване на революционна организация е засилилата се сръбска пропаганда в Македония:
„ мислехме, че трябва да се тури на дневен ред идеята за освобождение на Македония преди да успее сръбската пропаганда да се засили и раздроби народа. “
През лятото на 1893 година се установява в Солун, където работи като коректор в печатницата на Коне Самарджиев. През октомври 1893 година усилията му за създаване на революционна организация се увенчават с успех. На 23 октомври 1893 година в Солун заедно с д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров и Христо Батанджиев Дамян Груев поставя началото на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), организация която по-късно променя името си на Тайна македоно-одринска революционна организация и ВМОРО. Основна политическа цел на организацията е борбата за автономия на Македония и Одринско. В сформирания Централен комитет д-р Христо Татарчев е избран за председател, а Дамян Груев е избран за секретар-касиер, но всички съвременници са единодушни, че Даме е сърцето и душата на организацията. През следващата година Груев се отдава изключително на организационна дейност в различни градове и села на Македония. През есента на 1894 г. Даме Груев, по това време учител в българското училище в Щип, привлича в редовете на ВМОРО нейния бъдещ ръководител Гоце Делчев.
През 1895 и 1896 година Даме Груев, като инспектор на българските училища в Солунско, предприема редица обиколки с цел разширяване и укрепване на организационната мрежа. Установява контакти с Върховния македоно-одрински комитет и прави опити за единодействие между двете македоно-одрински организации.
През 1898 г. властта го интернира в Битоля, където впоследствие е назначен за учител от страна на органите на Българската екзархия. През август 1900 година е арестуван и прекарва близо две години в Битолския затвор, откъдето продължава да ръководи организацията. През май 1902 г. е заточен в Подрум кале в Мала Азия, което му отнема възможността да участва в съдбоносния Солунски конгрес на ВМОРО (1903) през януари 1903 г., на който се взима решение за въоръжено въстание. През 1903 година е амнистиран. Въпреки че заедно с Гоце Делчев и други ръководители на ВМОРО е против предстоящето въстание, не може да го спре. Полага усилия за отлагане датата на въстанието с цел неговата по-добра подготовка. През април 1903 г. е председател на Смилевския конгрес(проведен в родната му къща) на Битолския окръг на ВМОРО. На него Даме Груев заедно с Анастас Лозанчев и Борис Сарафов е избран за член на Главния щаб. Това му дава възможност да бъде един от основните ръководители на бъдещето въстание. Заедно с Борис Сарафов определя датата на въстанието в Битолския окръг. Д. Груев участва активно в Илинденско-Преображенското въстание, както и във възстановяването на ВМОРО след неговия злополучен край. След края на въстанието Даме решава да остане в Македония и да даде кураж на населението и да подпомогне организационната мрежа. Тази постъпка ярко контрастира с постъпката на десетки водачи на ВМРО, които в страшната зима на 1903 година отиват в София на топло и сигурно и се впускат в безплодни и безмислени спорове, докато населението на Македония страда. Играе ръководна роля в организацията след 1903 г. и със своя авторитет успява да потуши част от конфликтите в нея.
През 1904 година Даме Груев председателства Прилепския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО, а през следващата година – първия общ конгрес на организацията след въстанието – Рилския. Въпреки че на Рилския конгрес на ВМОРО превес взима противоположното крило на организацията – т.нар. левица, Даме Груев е избран за член на ЦК и е един от нейните фактическите ръководители до смъртта си. Всъщност Даме е единственият, който се оказва способен да овладее вождистките амбиции на Яне Сандански. Рилският конгрес не успява да заличи различията в организацията. Налага се провеждането на нов конгрес в София през януари 1907 г. На 23 декември 1906 година четата на Даме Груев е открита от турските власти край село Русиново, [[Малешевско] (вероятно предадена) на път за София. При завързалата се престрелка той и телохранителят му са ранени, но първоначално се измъкват от турския обръч. В близост до връх Петлец двамата(които носят още един ранен четник) попадат на нова засада и загиват. Така ВМРО загубва един изключителен лидер и организатор в тези трудни времена.